Бих желал да взема отношение по повод зачестилите медийни изяви на противници на закона за тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места. Не е нормално геноцидът, който продължава десетилетия спрямо непушачите да се защитава по нагъл начин без възможност за ответна реакция. Негласната коалиция, която се формира за промени в закона между определини депутати от ГЕРБ и БСП за пореден път показва безпринципност, когато нещата опират до лични и лобистки интереси. Надявам се здравомислещите политици в редиците на мнозинството да вземат превез. Убеден съм, че те не са малко.


Малко статистика по темата за тютюнопушенето:

1. Само в Европа всяка година умират 100 000хил. души в следствие на пасивно тютюнопушене.

2. Най-висок процент зависими към никотина има сред азиатските държави и така наречените страни от третия свят. Те се характеризират с ниска степен на образованост и вискока степен на бедност.

3. Най-нисък процент тютюнопущещи има в Сащ(14%). България е на второ място като процент на завсими към никотина сред страните от ЕС(над 40%) Първенсвото се държи от Гърция(над 45%), държава изпитваща огромни финансови трудности.

Като обобщим фактите можем да заключим, че финансовите проблеми както и ниската култура и образованост способстват за нарастване на броя на зависимите.

Пушачите са нагли в България по няколко причини:

1. Мнозинството от пълнолетното население е тютюнопушещо. Колективната безотговорност винаги е оправдана под лозунга: Ние сме мнозинство, тъй че правото е на наша страна!

2. Употребяващите спадат в графата наркозависими. Пристрастяването към никотина е доказано. За всички е ясно, че да убеждаваш наркоман във вината за състоянието му е почти невъзможно.

3. Наркоманите по презумция се възприемат за жертви най-вече от самите себе си. Демек те страдат, а не пасичвните жертви на техния порок.

4. Българското население е комплексирано в следствие на голямото класово разделение на бедни и богати. То търси отдушник и супкокоени в различни видове пороци като алкохол, цигари, наркотици и т.н., които само задълбочават мизерното им съществуване.


В заключение:
Всеки е свободен да прави каквото си иска стига да не вреди на околните. Пушете цигари, взимайте наркотоци, напивайте се, съсипвайте живота си както намерите за добре, но не посягайте на моето здраве! Правото на избор е изконно право на индивида да се разпорежда със собствения си живот и да взима решения за собствената си съдба без да вреди на останалите! Не забравяйте и за примера, който давате на децата си. Те са като попивателно и се учат от вашите действия. От вашия пример. Вие сте техния пример за подражание. Помислете с какви очи ще ги напътствате и поучавате, след като самите вие сте им показали погрешния път.

Вярно, че е въпрос на личен избор да пиеш, пушиш или приемаш наркотици, но след това същите тези хора имат претенции към държавата да отделя огромни средства за лечението им.Ако поемат сами лечението си, ако не тровят и нас, ако не избиват хората по пътищата, не убива за пари за да си осигурят поредната доза, не бихме имали нищо против.Но тъй като всичко това се случва, да бъдат така добри да не крещят истерично за нарушените им права, а да спазват законите и да носят цялата отговорност при нарушаването им.